Фирмата ни ежемесечно предоставя на служителите карти за градския транспорт. С оглед направено изменение в ЗКПО, следва ли да продължим да начисляваме и да внасяме осигуровки върху тези суми?

 

 

Съгласно чл.6, ал.11 от Кодекса за социално осигуряване, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 от КСО в пари или в натура се дължат осигурителни вноски. Вноските са в размера за фонд „Пенсии”, определен в чл.11, ал.1, т.1 от ЗБДОО за 2006 г. и се разпределят в съотношението между осигурител и осигурено лице, предвидено за съответната година (за 2006 г. – 65% за сметка на осигурителя и 35% за сметка на осигуреното лице). Освен за фонд „Пенсии”, осигурителни вноски върху средствата за социални разходи се дължат и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване.
Изключение от това общо правило е въведено с чл.2, ал.2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, и по силата на същото осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
Въпреки, че КСО борави с понятието „социални разходи”, същото няма дефиниция в Кодекса. То е легално опредено в §1, т.14 от ЗКПО и съгласно цитираната разпоредба социални разходи са: „отчетените като разходи социални придобивки (в пари или в натура), определени съгласно чл.293 и 194 от Кодекса на труда или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието и достъпни за всички работници и служители, включително на лицата, на които е възложено управлението, и на лицата, наети по правоотношения, приравнени към трудовите по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОДФЛ, с изключение на разходите, регламентирани като задължителни с нормативен акт. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура в случаите на възстановяване на разходи на лицата под как- вато и да е форма”.
С изменението на чл.23, ал.12 от ЗКПО, в сила от 01.01.2006 г., законодателят освободи от облагане по реда на чл.36 от ЗКПО разходите, отчетени за транспортно обслужване на персонала, включително на наетите по договор за управление и контрол, от местоживеене до месторабота и обратно, осъществено чрез железопътния транспорт и чрез трамвайния, тролейбусния, градския и между- селищния автобусен транспорт по утвърдена транспортна схема, с изключение на допълнителните автобусни линии.
Направената промяна касае единствено и само данъчния режим на тези средства, но не променя характера им на „социални разходи” по смисъла на §1, т.14 от ДР на ЗКПО.
В тази връзка продължавайте да внасяте вноски върху средствата за карти за градския транспорт, тъй като същите са „социални разходи” и отговарят на второто изискване на чл.6, ал.11 от КСО, а именно – предоставят се постоянно и пряко на Вашите служители.