Въпросът ми е във връзка със срочен договор по чл.68, ал.1, т.1 във връзка с р ал.70, ал.1 от КТ. Има клауза, че договорът е за изпитване в полза на работодателя – 6 месеца. Ако работникът реши да напусне, има ли някакъв срок на предизвестие, който той трябва да спази, ако в договор не е записано, или трябва да се спази срокът на предизвестие като за срочен трудов договор от 3 месеца? Може ли да се запише някакъв срок на предизвестие, примерно 30 дни, който важи за работника? Какъв е срокът на предизвестие за материално отговорно лице и може ли да се запише някакъв друг срок в договора, който да не е като в КТ?

 

 

Трудовото ни законодателство позволява при сключване на трудовия договор страните да предвидят като допълнително условие в него възможността за по-лесното му прекратяване в един първоначален период, дока- то преценят дали са доволни от трудовото правоотношение, в което са встъпили. Изпитателният срок може да е договорен само в полза на работодателя (какъвто е и разглежданият тук случай), само в полза на работника или служителя или в полза и на двете страни. Ако изпитателният срок е договорен само в полза на работодателя, работникът или служителят не може да се позове на тази клауза и да прекрати договора без предизвестие на основание чл.71 от КТ. Максимално допустимият срок за изпитване е шест месеца.
Срок за изпитване може да се договоря как- то при сключване на срочен трудов договор, така и при сключване на договор за неопределено време. След изтичането му отпада тази допълнителна възможност за неговото прекратяване и договорът става „окончателен“ от вида, в който изначално е сключен – като срочен или безсрочен договор. Включително и по време на изпитателния срок страните имат правата и задълженията като при окончателен трудов договор (чл.70, ал.3 от КТ).
Срокът на предизвестие за прекратяване на срочния трудов договор е установен в закона – чл.326, ал.2, изр. последно КТ: три месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Той е еднакъв и за двете страни. Когато изтече изпитателният срок, уговорен само в полза на работодателя, вече и той трябва да се съобразява със същия срок на предизвестие, ако иска да прекрати договора на някое от основанията в Кодекса на труда, предвиждащи прекратяване с предизвестие.
Следователно в описаната в запитването ситуация работникът или служителят винаги ще трябва да спази така установения срок на предизвестие по Кодекса на труда, ако желае да прекрати договора по реда на чл.326 от КТ, включително в рамките на изпитателния срок. Не е допустимо да се предвижда друг срок на предизвестие като 30 дни (какъвто е обикновено срокът на предизвестие при прекратяване на безсрочен трудов договор) или два месеца (удължен срок на предизвестие за лица, заемащи материално-отчетнически длъжности по силата на трудов договор за неопределено време – чл.326, ал.3 от КТ).
Разбира се, няма пречка страните да постигнат съгласие, че договорът ще се прекрати по-рано: например на отправеното искане от страна на работника или служителя за прекратяване на договора работодателят може да отговори, че е съгласен да освободи лицето веднага щом му намери заместник. Ако до седмица, две или месец бъде назначено друго лице, което да поеме работата, прекратяването на договора с първия работник или служител може да се оформи по взаимно съгласие. Това би било напълно възможно и допустимо развитие на отношенията между страните, но за него ще се изисква формиране на обща воля, т.е. такова прекратяване не може да настъпи в резултат на едностранни действия нито на работника или служителя, нито на работодателя.