ООД има закупен автомобил, за който не е ползван данъчен кредит. През годината разходите за автомобила са: застраховки, данък МПС, амортизации. Фирмата няма осъществени търговски сделки. Автомобилът се използва от един от съдружниците. Как следва да се разглеждат разходите за автомобила от гледна точка на ЗКПО?

 

Видно от запитването дружеството е направило разходи за автомобил, който изцяло се използва от един от съдружниците в дружеството. Така направените разходи не представляват разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО, тъй като съгласно цитираната разпоредба като разходи в натура се приемат разходи „свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване.“. Тъй като автомобилът не е ползван за дейността на предприятието, а само за лично ползване, то тогава разходите, не могат да се третират като разходи в натура по реда на ЗКПО. Ето защо за да се определи правилното третиране на така направените разходи, следва да се определят вида на взаимоотношенията между дружеството и физическото лице.
Ако дружеството се явява работодател на физическото лице по смисъла на смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от ДР на ЗДДФЛ, то тогава разходите, направени за експлоатацията на лекия автомобил, ще представляват доход от трудово правоотношение на лицето и следва да се облагат по предвидения за целта ред. Т.е. разходите за лично ползване на автомобила ще се считат за получен доход от трудово правоотношение в натура, при условие че между дружеството и съдружника е налице сключено правоотношение за полагане на личен труд в дружеството.
В случай че доходът не може да се определи като доход от трудови правоотношения (което е по-вероятно, имайки предвид казаното от вас, че фирмата не е осъщестявала търговски сделки през годината), то тогава така направените разходи следва да се класифицират като „скрито разпределение на печалбата“. Съгласно § 1, т. 5, буква „а“ от ДР на ЗКПО като скрито разпределение на печалбата се третират сумите, които не са свързани с дейността на дружеството, които са начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на съдружниците. В случай че класифицирате дохода като скрито разпределение на печалбата, следва да имате предвид следното:
За целите на ЗДДФЛ скритото разпределение на печалбата се приравнява на дивидент по смисъла на § 1, т. 5, буква „в“ от ДР на ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти се облагат с окончателен данък по силата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, като основата за определяне на окончателния данък е брутният размер на начислените суми, представляващи скрито разпределение на печалбата (чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ). Данъчната ставка на окончателния данък е в размер на 5 на сто (чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ). Окончателният данък се удържа и внася от предприятието – платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което са начислени сумите (чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ). В същия срок предприятието следва да подаде декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и да внесе дължимия данък. В допълнение към посочените задължения фирмата следва да подаде справка по чл. 73 от ЗДДФЛ в срок до 28 февруари на следващата година, в която справка се отразяват начислените през годината суми, които представляват скрито разпределение на печалбата.
От гледна точка на ЗКПО разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата, се третират като данъчна постоянна разлика – чл. 26, т. 11 от ЗКПО. Ето защо при подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО вие следва да увеличите счетоводния резултат за данъчни цели с така начислените/платените суми, като посочите сумата на скритото разпределение на печалбата в ГДД, в част V „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“, в частта за Преобразуване на счетоводния финансов резултат, колона А Увеличения, ред 10 Други увеличения на счетоводния финансов резултат (шифър 7100). Също така следва да посочите сумата и в Част VII от ГДД – Деклариране на извършено скрито разпределение на печалбата. По принцип чл. 267, ал. 1 от ЗКПО предвижда имуществена санкция в размер на 20 на сто за лицата, извършили скрито разпределение на печалбата, като ал. 2 на чл. 267 предвижда посочената санкция да не се прилага, в случай че данъчно задълженото лице е декларирало в ГДД обстоятелството, че е извършило скрито разпределение на печалбата.