Имаме нает учител, на втори трудов договор при нас, по чл.114 от КТ, за определени дни (един ден в седмицата , по 6 учебни часа), който работи по основен трудов договор на 8 часа в друго предприятие. Когато прекратяваме трудовото си правоотношение с него, трябва ли да се впише в трудовата книжка отработеното време при нас или се издава само УП-3? И какво обезщетение за неизползван платен годишен отпуск дължим, как и на каква база се изчислява?

 

Договорите за допълнителен труд, какъвто е и трудовият договор по чл.114 от КТ, не се вписват в трудовата книжка, тъй като основното трудово правоотношение, което вече е отразено в нея, още не е прекратено, съответно книжката не е приключена. Следователно няма как в трудовата книжка на работника или служителя да се отрази и прекратяването на договора за допълнителен труд.
В описания в запитването случай вторият трудов договор не носи на служителя допълнителен трудов стаж, защото съгласно чл.355, ал.2 от КТ за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Очевидно лицето придобива „пълен“ стаж по основното си трудово правоотношение. Времето, изработено по допълнителното трудово правоотношение, което надхвърля минимално установената от закона продължителност на времето, необходимо за зачитане на един ден трудов стаж по чл.355, ал.2 от КТ, не се признава за допълнителен трудов стаж за деня. Разпоредбата на чл.355, ал.5 от КТ уточнява, че за трудов стаж не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщането на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя.
Договорите за допълнителен труд в голяма степен загубиха и пенсионноосигурител- ното си значение след отмяната на чл.9, ал.8 от КСО (отм. ДВ, бр.61 от 11.08.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). Разпоредбата предвиждаше, че за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория, се зачита времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и:
(1) по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;
(2) са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсони- фицирани дружества;
(3) са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. От началото на 2016 г. възможността за преизчисляване на осигурителния стаж в съотношение 4 за 5 години при осигуряване на повече основания отпадна, т.е., дори това да е по-благоприятно за лицето, правилото няма да се приложи за целите на отпускането на пенсия по чл.68 от КСО.
По отношение на издаването на УП-3 също настъпиха промени, като в чл.5, ал.7 от КСО беше предвидено задължение за осигурителите да издават на осигурените лица документи за осигурителен стаж и осигурителен доход (удостоверения образец УП-3 и УП-2) само за периоди преди 2000 г. Запазено обаче беше правилото, че когато има разминаване между зачетения трудов и осигурителен стаж, удостоверение УП-3 се издава (чл.40, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж).
По отношение на неизползвания платен годишен отпуск и правото на парично компенсиране при прекратяване на трудовото правоотношение уредбата се съдържа в Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Работникът или служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж (чл.23, ал.2 от НРВПО). Като база за определяне размера на обезщетението ще се вземе брутното трудово възнаграждение на лицето.