Шофьор на училищен автобус е назначен на 8-часов трудов договор на 5-дневна работна седмица. Определени са часовете за превоз на учениците до училището и обратно до домовете им. Реално работното време на шофьора започва в 07.00 ч. и приключва в 17.00 – 17.10 ч. през всичките 5 дни от седмицата. Полагат ли му се командировъчни пари и заплащане на извънреден труд, когато шофьорът е изпратен да вози ученици на 4-дневна екскурзия през празнични дни? Редно ли е шофьорът да работи повече от 5 дни в седмицата, без да ползва почивен ден?

 

 

От данните в запитването може да се заключи, че работното време на служителя се отчита подневно и би следвало да е с нормалната, законоустановена продължителност от 8 часа на ден, 5 работни дни в седмицата. Следователно работата „в повече“ от уговореното ще представлява извънреден труд, с всички произтичащи от това последици.
На следващо място, щом на служителя са възложени задачи извън определеното му място на работа, e налице изменение на трудовото правоотношение, което се изразява в командироване. Ако пътуването е в страната, приложение ще намери Наредбата за командировките в страната (НКС), а ако е в чужбина – Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина. (Препоръчително е обаче да се провери дали конкретният случай не попада в някое от изключенията по чл.6 от НКС. Съгласно тази разпоредба не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването, като шофьори и др. Изключението засяга работници в транспорта, които регулярно осъществяват превози по маршрути между различни населени места.)
В заповедта за командировка следва да се включат реквизитите по чл.9 от НКС (ако пътуването е в страната), в т.ч. времетраенето на командировката, командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право, и т.н.
Ако е положен извънреден труд, той подлежи на увеличено заплащане по чл.262 и сл. от КТ. То се договоря между страните, но не може да бъде по-малко от: (1) 50 на сто – за работа през работните дни; (2) 75 на сто – за работа през почивните дни; (3) 100 на сто – за работа през дните на официалните празници. Когато работник или служител с поднев- но изчисляване на работното време полага извънреден труд и в двата дни от седмичната почивка, той придобива право и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер, не по-малък от 24 часа (чл.153, ал.4 от КТ).
Доколкото се посочва, че екскурзията се организира в празнични дни, следва да се има предвид и правилото на чл.264 от КТ за увеличаване на възнаграждението при работа на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не. Основанията за увеличено заплащане по чл.262 и чл.264 от КТ са независими едно от друго, т.е. ако се полага извънреден труд на официален празник, увеличението трябва да е четирикратно (удвоено веднъж по чл.262, ал.1, т.3 от КТ и втори път – по чл.264 от КТ).
И накрая, добре е да се съобразят възможни ограничения, произтичащи от специални закони в областта на пътническите превози. Те са свързани с повишена опасност за сигурността на превозваните лица, затова е недопустимо на един шофьор да се възлага твърде продължителна работа. Ако случаят е такъв, за служителя ще възникне правото да откаже полагането на извънреден труд поради това, че не са спазени правилата на Кодекса на труда, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Отказът се прави писмено, като задължително се посочват причините, поради които работникът или служителят счита полагането на извънреден труд за незаконосъобразно. Съгласно чл.17, ал.2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските работ-
никът или служителят, направил отказ за полагане на извънреден труд, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава XVIII от КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен.