Служителка е назначена на 1 май 2018 г. по трудов договор с тримесечен срок за изпитване в полза на работодателя. На 20 юли 2018 г. е подписано допълнително споразумение към трудовия договор, с което изпитателният срок е увеличен до максимално допустимите от закона шест месеца (т.е. до края на октомври). Тъй като в крайна сметка служителката не покри очакванията на ръководството на предприятието и не се вписа добре в работната среда, управителят прекрати трудовия й договор в началото на месец октомври на основание чл.71 от КТ. Възникна спор, в който служителката твърди, че допълнителното споразумение е нищожно и изпитателен срок за една и съща работа не може да се договоря повторно и не може да се удължава. Молим за Вашия коментар!

 

Вероятно разпоредбата, от която се опитва да почерпи аргументите си лицето, е чл.70, ал.5 от КТ: за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Тя ограничава възможностите на работодателите да удължават прекомерно изпитателния срок, като принуждават служители да подписват нови допълнителни споразумения и така ги поставят в постоянна несигурност относно стабилността на трудовите им правоотношения.
Следва да се отбележи обаче, че става дума за изпитване над максимално допустимия от трудовото ни законодателство срок от 6 месеца. В описания случай, щом страните изначално са имали правото да договорят шестмесечен изпитателен срок, а са избрали по-кратък срок, няма пречка впоследствие да предоговорят клаузата и да увеличат изпитателния срок. Житейската логика на такова решение е очевидна: първоначално работодателят е смятал, че и за по- кратко време ще може да прецени годността на служителката да се справи с поверените й функции. Когато е наближил краят на първоначално договорения срок, работодателят все още не е формирал крайното си решение. При това положение най-разумният подход е изпитателният срок да се удължи, за да се даде възможност на служителката да се докаже на новата си позиция. Разбира се, за целта е необходимо постигането на взаимно съгласие, обективирано в допълнително споразумение за изменение на трудовия договор.
Към това разбиране се ориентира и съдебната практика. В Решение №2170 от 10.02.2006 г. на ВКС, III г.о. е посочено: „… страните отново са постигнали съгласие да бъде продължен срокът на изпитване в рамките на максимално допустимия от закона шестмесечен срок. Действително уговорката за изпитване може да се постигне единствено еднократно, но няма пречки нейната продължителност да бъде договаряна и повече от един път, стига общо да е в рамките на предвидения от закона най-дълъг шестмесечен срок. Този извод следва от смисъла на разпоредбата на чл.70, ал.1 КТ, според която страните могат да определят срок с продължителност до 6 месеца, в който да се провери годността на работника или служителя да изпълнява работата или пък последният да прецени дали работата е подходяща за него“. Според Решение №325 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №1539/2010 г., III г.о., ГК, Решение №376 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. №1405/2010 г., IV г.о., ГК и др. „По взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза“