Регистрирано по ЗДДС българско дружество закупува родовоопрделени стоки от италианска фирма и ги препродава на друга регистрирана за целите на облагането българска фирма. При сделката между българската и италианската фирма е договорено превозът на стоките от Италия до България да се осъществи за сметка на италианската фирма директно до обект на българската фирма, на която е препродадена стоката.
Как следва да се обложат двете доставки? Приложима ли е за някоя от тях нулева данъчна ставка и, ако да – с какви доказателства следва да разполага за целта доставчикът?

 

Редът за облагане на двете доставки зависи от това кога и на територията на коя държава – Италия или България, се прехвърля собствеността върху стоката на получателите им. В тази връзка в запитването не е дадена конкретна информация относно условието на доставка, при което е сключено споразумението
за сделката между италианската и купувачът и – българската фирма. Особеното в случая произтича от обстоятелството, че по смисъла на стандартните международни условия за доставка – Инкотермс, поемането на разходите за превоза на стоката от италианския доставчик създава две опции за разпределянето на риска за доставката, а съответно и прехвърлянето на правото на търгуващите да се разпореждат с нея. Поемайки разходите за превоза на продаваната стока, италианската фирма може да извършва доставка, рискът за която преминава върху българската с натоварването и на превозното средство (при всички доставки, сключени при условия на търговски термини от категория С на Инкотермс или с подобни на тях- ните правила договорки). В този случаи, при условие че става въпрос за родово определени стоки, рискът за доставката преминава върху българската фирма с натоварването на им на превозното средство, наето от италианския им доставчик. В тази хипотеза доставката му към първата българска фирма ще бъде ВОД съгласно член от италианското законодателство, съответстващ на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. При това за българския търговец ще възникне ВОП с място- изпълнение на територията на България, за което на основание чл. 84 от ЗДДС тои следва да си самоначисли 20 на сто ДДС с протокол. За него този данък ще бъде с право на данъчен кредит.

Ако приемем обаче, че италианският доставчик е поел не само разходите за превоза на стоката, но и рискът за нея до доставянето и в посочения от купувача му обект на територията на България (независимо дали този обект принадлежи на първата или втората българска фирма), то тогава ще е налице доставка по условията на търговски термин от категория ,Д“, при които правото за разпоредждане със стоката ще премине върху клиента му с предаването и на втората българска фирма. В такъв случаи за доставката, която възниква между италианската и първата българска фирма, няма да е приложима нулева данъчна ставка, тъи като тя ще е доставка с местоизпълнение на територията на страната. Това означава, че и двете доставки, т. е. както тази между двете български фирми, така и между италианската и първата българска фирма, ще са с място на изпълнение в България. За нея първият купувач (и втори доставчик) ще начисли ДДС от 20 на сто по общия ред на закона, а ита- линската фирма ще формира облагаем оборот за задължителна регистрация.
Противното – приемането на доставката на италианската фирма като ВОД и в случая на доставка при условията на категория ,Д“, би означавало да се пренебрегнат правилата на международните търговски обичаи и на свързаните с тях стандартни правила за разпределението на задълженията и отговорносттите между търгуващите в т.ч. и момента за прехвърлянето на собствеността върху търгуваната стока от продавача на купувача.