Издава ли се български болничен лист на лица, осигурени в друга държава?

В практиката все по-често възникват въпроси за реда и начина на удостоверяване на временна неработоспособност за лица, осигурени по законодателството на друга държава – членка на ЕС при наличието на разпоредбата на чл.12, т.1 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ), съгласно която не се издава болничен лист за временна неработоспособност на неосигурени по Кодекса за социално осигуряване (КСО) лица.
Видно от цитираната разпоредба, лицата, които са осигурени по законодателството на друга държава, попадат под действието на тази правна норма, тъй като не са осигурени по реда на КСО. Ако те се разболеят или претърпят злополука по време на престоя си в България, основният въпрос е с какъв документ следва да удостоверят това пред работодателя или компетентната институция в държавата, където са осигурени?
Отговорът на този въпрос зависи от обстоятелството в коя друга държава са осигурени лицата – държава – членка на ЕС, ЕИП или Швейцария; държава, с която Република България има сключен и влязъл в сила международен договор или трета държава.
По отношение на осигурените лица в друга държава – членка на ЕС, ЕИП или Швейцария
Спрямо тези лица приложение намират правилата за удостоверяване на временна неработоспособност, които се съдържат в разпоредбите на чл.21 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл.27 от Регламент (ЕО) №987/2009 (в сила за Република България от 1 май 2010 г.) и чл.51 от НМЕ.
Съгласно чл.21 (1) от Регламент (ЕО) №883/ 2004 осигуреното лице или членовете на неговото семейство, които пребивават или имат престой в държава членка, различна от компетентната,
имат право на парични обезщетения от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство. Компетентна е държавата, където лицето е било осигурено непосредствено преди настъпване на осигурения социален риск.
Съгласно чл.27 (1) от Регламент (ЕО) №987/ 2009, ако законодателството на компетентната държава членка изисква осигуреното лице да представи удостоверение, за да има право на парични обезщетения за неработоспособност, осигуреното лице отправя искане към лекаря от държавата членка на пребиваване, който е установил здравословното му състояние, да удостовери неговата неработоспособност и вероятната й продължителност. Осигуреното лице изпраща удостоверението на компетентната институция в срока, установен в законодателството на компетентната държава членка.
Съгласно чл.27 (8) от Регламент (ЕО) №987/ 2009 сведенията от удостоверението за неработоспособност на осигурено лице, съставено в друга държава членка на базата на медицинските заключения на преглеждащия лекар или институция, имат същата юридическа стойност като удостоверение, съставено в компетентната държава членка.
Тези абстрактни правни норми на координационните регламенти на ЕС, които по принцип са пряко приложими от националните администрации на държавите членки, са пресъздадени в българското законодателство с разпоредбата на чл.51 на НМЕ.
Съгласно чл.51 от НМЕ (в редакцията и в сила от 01.01.2015 г.), за удостоверяване на временна неработоспособност на лица, по отношение на които се прилага законодателството на друга държава, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност на ЕО или международните договори в областта на социалната сигурност, по които Република България е страна, се издава болничен лист по реда на тази наредба.
С параграф 1, т.22 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване е дадено определение на понятието: „правила за координация на системите за социална сигурност“, съгласно която това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) №1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността; с Регламент (ЕИО) №574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) №1408/71 на Съвета и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят, т.е. и цитираните Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
Общопрактикуващите лекари, а и като цяло органите на медицинската експертиза в Република България, които следва да издават български болнични листове на осигурените в друга държава членка лица, често се бъркат с действащата редакция на разпоредбата на чл.51 от НМЕ до 31.12.2014 г., съгласно която за удос-товеряване на временна неработоспособност на лица, които са подчинени на законодателството на друга държава съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност на ЕО или международните договори в областта на социалната сигурност, по които Република България е страна, се издаваха утвърдените с тях формуляри или аналогични на тях документи. Редакцията на разпоредбата предвиждаше в тези случаи болничен лист да не се издава, а лекарите да попълват формуляр Е 116 („Медицински доклад относно неработоспособност“), който беше предвиден по Регламент (ЕИО) №1408/71 и Регламент (ЕИО) №574/72 (в сила до 1 май 2010 г.), а въз основа на него Националният осигурителен институт издаваше формуляр Е 115 („Молба за парично обезщетение при неработоспособност“), след което двата формуляра се връщаха на заявителя за представяне на компетентната институция и/или на работодателя в държавата членка, където лицето е осигурено.
Съгласно новия ред от 1 януари 2015 г., няма правни основания за неиздаване на български болнични листове на лица, които са осигурени по законодателството на друга държава – членка на ЕС. След издаването на болничните листове същите следва да се представят от лицата по реда и в сроковете, съгласно законодателството на държавата членка, където те са осигурени, без да е необходимо посредничеството на Националния осигурителен институт или Националната здрав- ноосигурителна каса. В регламентите изрично е посочено, че препращането на удостоверението за неработоспособност (болничният лист) не освобождава осигуреното лице от изпълнение на задълженията, предвидени от приложимото законодателство, и по-специално задълженията към работодателя му. Работодателят и/или компетентната институция могат да потърсят заетото лице, когато е целесъобразно, за да участва в дейности, предназначени да съдействат и да подпомогнат връщането на лицето към трудова заетост.
В случай, че на лицето бъде издаден формуляр Е 116 („Медицински доклад относно неработоспособност“), следва да се има предвид обстоятелството, че според Решение Е1 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност всяка институция на държава членка е длъжна да приема информацията, дори и тя да е базирана на неактуални формат, съдържание или структура. В този случай формуляр Е 116 замества (не)издадения български болничен лист, поради което спрямо него също се прилага редът на чл.27 (1) от Регламент (ЕО) №987/2009, т.е. формуляр Е 116 се предоставя на лицето и то следва да го изпрати на компетентната институция или работодателя си в срока, установен в законодателството на компетентната държава членка, без при това да е необходимо издаването на формуляр Е 115 („Молба за парично обезщетение при неработоспособност“).
На основание чл.80 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004 представените удостоверения (болнични листове или друга медицинска документация) са освободени от легализация или заверка от дипломатическите или консулските власти, т.е. освен превод не се изисква някакво допълнително официално удостоверяване на автентичността им.
С решението по делото Риндоне (Giuseppe Rindone срещу Allgemeine Ortskrankenkasse Bad Urach- Mbnsingen, дело C-22/86), Съдът на ЕО постановява, че компетентната държава членка не може да пренебрегне мнението на лекаря в държавата, където лицето е отишло на преглед, т.е. удостоверенията за неработоспособност, съставени в друга държава членка на базата на медицинските заключения на преглеждащия лекар или институция, имат същата юридическа стойност като удостоверенията, съставени в компетентната държава членка.
В случай на съмнение относно автентичността на удостоверенията за неработоспособност или относно заключенията на лекарите в държавата членка по пребиваване, съществуват две правно регламентирани възможности:
– по искане на компетентната институция институцията по мястото на пребиваване да извърши необходимите административни проверки или медицински прегледи на съответното лице в съответствие със законодателството, прилагано от последната, като докладът на преглеждащия лекар, засягащ по-специално вероятната продължителност на неработоспособността, да препрати на компетентната институция от институцията по мястото на пребиваване – чл.27 (5) от Регламент (ЕО) №987/2009;
– компетентната институция да поиска осигуреното лице да бъде прегледано от посочен от нея лекар – чл.27 (6) от Регламент (ЕО) №987/2009. Това не означава, че компетентната институция има право да задължи съответното лице да се върне в държавата, къде- то се намира компетентната институция. По казуса Риндоне Съдът на ЕО решава, че компетентната институция може да изиска медицинският преглед да бъде извършен от лекар по неин избор, включително от лекар в държавата, в която пребивава лицето, и че то не е длъжно да се връща за извършване на медицински преглед в държавата на компетентната институция, тъй като подобно задължение би било несъвместимо с грижата за здравето на работника.
По делото Палета-I (Alberto Paletta и други срещу Brennet AG, дело C-45/90) Съдът на ЕО постановява, че решението по делото Риндоне се отнася също и по отношение на задължението на работодателя да изплаща заплати на работника по време на отпуск по болест.
Компетентната институция и/или работодателят изплаща паричните обезщетения директно по банковата сметка на съответното лице без посредничеството на осигурителната институция в държавата по пребиваване.
По отношение на осигурените лица държави, с които Република България има влязъл в сила международен договор
В случай, че лицето е осигурено в държава, която не е членка на ЕС, ЕИП или Швейцария, но Република България има сключен и влязъл в сила международен договор, следва да се има предвид редът и формата за удостоверяване на временната неработоспособност, предвиден в тях.
Подобен ред е предвиден в Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване от 6 февруари 2003 г. (обн. ДВ, бр.63 от 15.07.2003 г.), в сила от 1 август 2004 г. Съгласно административното споразумение за прилагане на договора, при възникване на временна неработоспособност в България на осигурено по законодателството на Македония лице, Националният осигурителен институт издава формуляр РБ/РМ 115 („Съобщаване за временна неработоспособност“), към който прилага издадения български болничен лист за лицето и изпраща по служебен път на фонда за здравно осигуряване на Република Македония.
Особен ред е предвиден и в Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване от 5 декември 2008 г. (обн. ДВ, бр.67 от 21.08.2009 г.), в сила от 1 септември 2009 г. Съгласно разпоредбите на договора и административното споразумение за прилагането му, в случай на настъпване на временна неработоспособност или майчинство на територията на една от договарящите страни, нейната компетентна институция потвърждава временната неработоспособност или майчинството, като издава „Удостоверение за временна неработоспособност или майчинство“ (BG/MD 4), което незабавно се изпраща на компетентната институция на другата договаряща страна. В България то се издава от Националния осигурителен институт и се представя в Молдова на Националната каса за социално осигуряване. Удостоверението се издава въз основа на представената от лицето медицинска документация (болничен лист), от която е видно какъв е периодът на временна неработоспособност, а при майчинство – терминът или датата на раждане.
Издаването на български болничен лист е предвидено и в Конвенцията по социалното осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия (обнародвана в „Известия“, бр. 69 от 1958 г., в сила от 1 септември 1958 г.), която все още се прилага в отношенията между Република България и Босна и Херцеговина. Според разпоредбите на Административното споразумение по прилагането на конвенцията, ако за ползване на правото е необходимо доказателство за съществуването на неработоспособност или за други обстоятелства, отнасящи се за здравното състояние на осигуреното лице, необходимият документ ще се издаде от надлежния медицински орган на договарящата страна, на чиято територия се намира осигуреното лице.
За държавите, с които няма сключен международен договор в областта на социалното осигуряване или социалната сигурност, няма основания за българските лекари да издават болнични листове по реда на НМЕ.
ПРИМЕР: В съответствие с правилата за приложимото законодателство, работник, който е нает по законодателството на Франция, е командирован в България за период от 3 месеца. За целта на лицето е издаден от френската служба за връзка преносим документ А1 („Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“), с който е удостоверено, че за периода на командироване в България спрямо работника се прилага френското законодателство и осигурителните вноски се внасят във Франция.
В началото на втория месец от командироването работникът се разболява и следва да представи на френския си работодател удостоверение за временната си неработоспособност и вероятната и продължителност. Той се обръща към български лекар и получава български болничен лист. Болничният лист в този случай не се предоставя на българската компетентна институция, отговорна за изплащане на паричните обезщетения и помощи (Националния осигурителен институт) или институцията, администрираща здравните права в Република България (Националната здравноосигурителна каса), а следва директно да се изпрати на френския работодател. По същия начин следва да се постъпи и ако лекарят беше издал формуляр Е116.
Болничният лист не се легализира или заверява с апостил. Желателно е обаче същият да бъде придружен с превод на френски език.
ПРИМЕР: Македонски гражданин е командирован да работи в България за македонски работодател за период от 4 месеца, за което му е издаден формуляр РМ/РБ101.
В началото на втория месец от командироването работникът се разболява и следва да представи на македонския фонд за здравно осигуряване удостоверение за временната си неработоспособност и вероятната и продължителност. Той се обръща към български лекар и получава български болничен лист. Болничният лист в този случай се предоставя на българската компетентна институция, отговорна за изплащане на паричните обезщетения и помощи (Националния осигурителен институт) за издаване на формуляр РБ/РМ115 („Съобщаване за временна неработоспособност“). формулярът, заедно с българския болничен лист, се изпращат по служебен път на фонда за здравно осигуряване на Република Македония.
Болничният лист не се легализира или заверява с апостил. Не е необходимо и същият да бъде придружен с превод.
ПРИМЕР: Арменски гражданин работи в България за работодател с място на дейност в Армения.
Лицето се разболява и следва да представи пред арменската компетентна институция удостоверение за временната си неработоспособност и вероятната и продължителност. В този случай няма основания българският лекар да издаде български болничен лист. Лицето следва да представи пред арменската компетентна институция медицинската документация съобразно реда и изискванията на арменското законодателство, вкл. и по отношение на оформянето им в съответствие с Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, по която и България, и Армения са страни.

Данъчна ставка при доставка за държава членка с междинен купувач от трета страна

Фактологични обстоятелства: На регистрирано по ЗДДС българско дружеството предстои да сключи сделка с американска фирма за производство на патентовани от последната изделия. Готовите изделия впоследствие ще бъдат продадени от тази фирма на данъчно задължено лице, установено и регистрирано за целите на облагането в Германия. Дружеството ще издаде фактурата за доставката на изделията на американската фирма, но ще ги изпрати директно на нейния немски клиент.
Как следва да се документира и обложи доставката, която възниква при това, и съответно как да се отрази в дневника за продажби?

 

Отговор от Лиляна Панева, данъчен консултант:
При посочените обстоятелства е налице търговска операция, при която са сключени две самостоятелни сделки за покупко-продажба на стока, между:
– българското дружество – производител и доставчик на изделията и
– американската фирма – междинен купувач на продукцията, която не е регистрирана по ДДС в България или в друга държава-членка на ЕС; и
– американската фирма и фирма, установена и регистрирана за целите на ДДС в държава – членка на ЕС.
Основният въпрос, на който се търси отговор, е това как следва да се документира доставката и каква данъчна ставка следва да приложи за доставката си българското дружество.
По правило данъчният режим на доставките на стоки зависи от тяхното местоизпълнение. То се определя по реда на чл. 17 от ЗДДС. На основание чл. 17, ал. 2 от закона местоизпълнението на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В случая доставката се изпраща от територията на страната до територията на държава – членка на ЕС, а краен получател на стоката е регистрирано за целите на облагането с ДДС данъчно задължено лице. Това означава, че, ако доставчикът й е регистрирано по ЗДДС лице, към доставката ще е приложима нулева данъчна ставка. В случая изпращ на стоката е такова лице, но формален доставчик е лице, установено в трета страна.
Получател на доставката, която извършва българското дружество, е американската фирма, т.е. лице, установено в трета страна, но в случая не може да се приеме, че е налице доставка, облагаема с нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС, тъй като стоките, предмет на доставката, не се изпращат или превозват от територията на страната до трета страна или територия, а ще се транспортират до Германия.
По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС при ВОД е приложима нулева данъчна ставка, но за да е налице такава доставка получателят й следва да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка. Американската фирма, коята е клиент на българското дружество, не притежава валиден ДДС номер, издаден от държава членка. Поради това доставката, която се извършва за нея, не може да бъде окачествена като ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и към нея не може да се приложи нулева ставка.
Това означава, че тя следва да се обложи с 20 % ДДС, при което дружеството следва да издаде на американската фирма фактура по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. Тя следва да се издаде не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането, като реквизитите следва да съответстват на разпоредбите на чл. 114, ал. 1 от закона.
Издадената фактура следва да намери отражение в дневника за продажби за съответния данъчен период, като се посочи в колона 11 – „ДО на облагаемите доставки със ставка 20 %“ и в колона 12 – „Начислен ДДС“.
Този ред за облагане не отчита обстоятелството, че независимо от наличието на две доставки фактически ще бъде извършен един вътреобщнос- тен превоз и краен получател на стоката, обект на операцията, е данъчно задължено лице, установено и регистрирано за целите на ДДС в държава – членка на ЕС. Той съответва на наложилата се и прилагана доскоро практика на органите по приходите у нас, от която се възприема, че за да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС между две лица, е необходимо да бъде доказан фактът на предаване на стоката именно между тях. Стриктно прилагана тази концепция обаче не държи сметка за житейски възможните и законово уредените случаи на т. нар. „транзитни продажби“, при които поради самата същност на възникналите между страните по доставката отношения, определяща се от съдържанието на взаимно поетите права и задължения, такова предаване между точно тези две лица не е налице.
Условно като повратна точка в прилагането на тази концепция може да се приеме указание на МФ 04-19-410-4/17 от 04.01.2018 г., в което се отчита практика на Съда на ЕС по дело С-159/14, „КОЕЛА-Н“ ЕООД, относно особеностите на случаите, при които стоката не се предава директно на получателя по доставка, а се превозва до негов клиент или не се предава на получателя по доставката от прекия му доставчик, а от негов предходен такъв. В тази връзка в указанието се посочва изрично, че „Доколкото при стоки, представляващи родово определени вещи, прехвърлянето на собствеността на стоката става чрез тяхното индивидуализиране, обичайно извършвано чрез предаване, в аспект на определяне на данъчното събитие по ЗДДС при транзитните продажби следва да се приеме, че с предаването на стоката от А на С се извършва (изпълнява) както доставката от А към В, така и доставката от В към С, съответно възникват данъчните събития и на двете доставки“.
Въпросното указание обаче не дава отговор на въпроса, относно размера на данъчната ставка, която следва да приложи участникът в операцията, осъществяващ предаването на стоката на крайния получател на доставката й. В строго нормативен порядък българското дружество би следвало да начисли на американската фирма 20 на сто ДДС, а тя от своя страна при доставката си до немската фирма да формира у нас облагаем оборот за задължителна регистрация. Този порядък не отчита обстоятелството, че в съотвествие с икономическата и търговска логика на казуса е по-логично дружеството да не начисли данък за доставката си, а данъкът за нея да е изискуем от немската фирма по реда на обратното начисляване, като данните за нея се включат във VIES-декларацията му за съответния данъочен период, като и, ако дружеството е интрастат оператор, доставката да се отрази в интрастат декларацията му за съответния данъчен период, но отговаря на действащите норми на ЗДДС относно документирането, регистрирането и отчитането на дължимия ДДС за доставките при вътреобщностната търговия на стоки. В резултат на това въпреки, че двете доставки се осъществяват с един вътреобщностен превоз, за разлика от транзитните операции, при които доставяните стоки напускат територията на ЕС, българското дружество не може да приложи за доставката си нулева данъчна ставка.

Последните промени в Правилника за прилагане на Закона за ДДС

Основна цел на промените в Правилниката за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), обн., ДВ бр. 58 от 13.07.2018 г., е синхронизиране на разпоредбите на правилника с промените в Закона за ДДС, които са в сила от началото на годината. Най- важните изменения и допълнения на правилника са свързани с:
1. Правилата за корекции на ползван данъчен кредит
Промените от този вид са определени с § 6 от Прехоните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Правилника за изменение и допълнение на ППЗДДС. Те засягат разпоредбите на чл. 66 от правилника. В тях са направени изменения и допълнения, с които:
– в основния текст на ал. 4 се добавя текстът „и ал. 6“, с което разпоредбите относно редът и данните, които следва да съдържа протоколът, с който се извършват корекциите по чл. 79 от закона, се прилагат и при наличието на обстоятелствата, регламентирани в чл. 79, ал. 6 от закона относно приспадането на неизползван при производството, придобиването или вноса на стока (имот) или услуга данъчен кредит;
– изменя се основният текст на ал. 5, с което се уточняват обстоятелствата и сроковете, при които се издава протокол за корекции на данъчен кредит по реда на чл. 79а от закона. Според новия такст на разпоредбата: „Корекциите по чл. 79а от закона се извършват за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит или годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1 от закона, когато не е упражнено право на данъчен кредит, или съответно за всяка от
годините, следващи годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година от годината на упражняване на право на данъчен кредит, или годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1 от закона, когато не е упражнено право на данъчен кредит чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа“:
– променя се основният текст и на ал. 6, с който се уточняват обстоятелствата за издаване на протокол за ползване на неупражнен данъчен кредит по чл. 79б от закона;
– отменят се алинеи 7 и 8, придвид прехвърлянето на разпоредбите им в закона;
– създават се нови ал. 9, 10, 11 и 12, с които се уточнява съответно:
– с ал. 9 – колоните на дневниците, в които се отразяват данните от протоколите за намаление или увеличение на данъчен кредит;
– с ал. 10 – данъчният период, в който възникват задълженията на лицето за целите на чл. 79а, ал. 7 и чл. 79б, ал. 6 от закона, когато датата на дерегистрация на лицето по закона не съвпада с последния данъчен период на календарната година; като в такива случаи се приема, че последният данъчен период на календарната година е данъчният период, за който възникват задълженията по чл. 111 от закона за лицето;
– с ал. 11 се определя, че за целите на чл. 79а, ал. 7 и чл. 79б, ал. 6 от закона не се смятат за налични стоките и услугите, за които на основание чл. 111 от закона към датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставка; и
– с ал. 12 се определя, че за целите на чл. 79а и чл. 79б от закона 5-годишният срок, съответно 20-годишният срок, спира да тече за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот, не се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70 от закона. Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот, започне отново да се използва за тези дейности. На практика това означава, че за целите на годишните корекции 5-годиш- ният срок, съответно 20-годишният срок, спира да тече, когато стоката, включително недвижимият имот, не се използва през цялата календарна година за облагаеми и освободени дейности или за дейности, за които със закона е определено, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит.
2. Изискванията за подаване на опис на наличните активи при регистрация
Отменя се изискването за представяне на опис на наличните активи при регистрация по закона (включително повторна), както и на опис на стоките при право на данъчен кредит при правопри- емство по чл. 10 от ЗДДС. За тази цел съответно се изменят текстовете на чл. 61, ал. 1, 2 и 4 и се отменят разпоредбите на ал. 5 ,7 и 8, а в чл. 60 се отменят разпоредбите на ал. 5, 6, 8, 9 и 10 и се изменя текстът на ал. 7, като се заличават думите „включен в описа по ал. 5“.
3. Определянето на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация
Промените засягат разпоредбите на чл. 73, чл. 74 и чл. 77 от ППЗДДС. Те са свързани с новите изисквания на чл. 96, ал. 1 от закона относно регистрацията на данъчнозадължени- те лица в случаите, при които определеният нормативно размер на облагаемия оборот за задължителна регистрация е достигнат за пе- риоид не по-дълъг от 12 последователни текущи месеци. Съгласно новия текст на чл. 73, ал. 1 изречение първо от ППЗДДС всички данъчно задължени лица са длъжни да определят облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от закона след изтичане на всеки календарен месец за предходните 12 месеца преди текущия, както и ежедневно за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия.“ Промяната задължава лицата, когато за период не по-дълъг от два последователни месеца, които включват и текущия месец, се достигне нормативно определения размер на облагаемия
оборот, да подават заявление за регистрация в 7-дневен срок от деня, в който е достигнат оборотът. В тази връзка с чл.74, ал. 2, т. 1 е направено допълнение, че когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, в справката следва да се включва и облагаемият оборот за текущия месец до датата, на която е достигнат оборотът по чл. 96, ал. 1 от закона.
Съгласно допълнението на чл. 77, ал. 2, т. 1 на ППЗДДС в случаите на дерегистрация по инициатива на лицето, в справката се включва и облагаемият оборот за текущия месец до датата, на която е подадено заявление за дерегистрация (по чл. 109 от закона).
4. Създаването на публичен регистър за лицата по чл. 176в, ал. 15от ЗДДС
С разпоредбите на § 14 от ПИДППЗДДС в глава седемнадесета „а“ на правилника се създават нови чл. 111к, 111л и 111м, с които се регламентира създаването на „Публичен електронен регистър на лицата по чл. 176в, ал. 15 от закона“. Съгласно чл. 111к., ал. 1 този регистър е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от ДОПК. Обект на новите разпоредби са съдържанието на регистъра, редът за неговото поддържане, вписването и дерегистрацията на лицата, как- то и за подаването на увудомления при промяна на декларирани обстоятелства.
5. Декларациите и отчетните регистри по чл. 125, ал. 1, 2 и 3 от закона
Промяната засяга разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от правилника, с която се определя начинът за подаване на декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 от закона и отчетните регистри по чл. 125, ал. 3 от закона в случаите на дерегист- рация, без последваща регистрация в рамките на един данъчен период. В съответствие с нея в такива случаи декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 от закона и отчетните регистри по чл. 125, ал. 3 от закона се подават само на хартиен и технически носител в компетентната ТД на НАП.
6. Подаването на справка-декларацията, VIES-декларацията и отчетните регистри
Във връзка с промените в закона, с които се въведе задължително подаване на справка-декларацията, VIES-декларацията и отчетните регистри по електронен път при условията и по реда на ДОПК, е променен и допълнен текстът на чл. 115, ал. 4-та на правилника, в съответствие с които декларирането се извършва чрез подаване на съответния образец на документа по електронен път при условията и по реда на ДОПК, освен ако законът и правилникът не изискват друго.
7. Редът за определяне на златните монети, които се търгуват като инвестиционно злато
По силата на чл. 160 от ЗДДС сделките с инвестиционно злато са освободени от облагане. Съгласно чл. 175, ал. 5 от закона златните монети, които се търгуват у нас и представляват инвестиционно злато, се определят със съвместна заповед на министъра на финансите и управителят на БНБ. Условията, на които следва да отговарят монетите, за да бъдат квалифицирани като инвестиционно злато, бяха определени с включения в закона нов чл. 160а, ал. 1, т. 2 на ЗДДС. С цел определяне на реда, по който ще се удостоверява съответствието на дадени монети с тези условия, в глава шестнадесета, раздел IV на ППЗДДС се създава нов чл. 100а „Златни монети – инвестиционно злато“, с ал. 2-ра на който се регламентира, че лицето, заявило искане за удостоверяване на златни монети като инвестиционно злато, които да бъдат включени в заповедта по чл. 175, ал. 5 от закона, е задължено да предостави на БНБ надеждна информация и документи по ред, определен от банката, че монетите отговарят на условията по чл. 160а, ал. 1, т. 2 от закона. По предложение на банката българските златни монети, които отговарят на условията на чл. 160а, ал. 1, т. 2 от закона, се включват в заповедта или се изключват от нея, когато престанат да отговарят на тези условия.
Свързана с инвестиционно злато е и промяната в чл. 51 от ППЗДДС, в която с цел определяне на реда, по който ще се освобождава от облагане вносът на златни монети (чл. 58, ал. 1, т. 9 от закона), които не са включени в списъка по чл. 160а, ал. 1, т. 3 или в заповедта по чл. 175, ал. 5 от закона, се създава нова ал. 6. В съответствие с нея, за да бъде освободен вносът на такива монети, вносителят следва да представи пред
компетентното митническо учреждение документ, издаден от управителя на БНБ, с който да удостовери, че са налице условията по чл. 160а, ал. 1, т. 2 от закона.
8. Промени в допълнителните разпоредби (ДР)
С две нови – т. 8 и 9 на § 1 от ДР на правилника са въведени дефиниции, с които се пояснява съответно:
– т. 8 – че при определянето на годишния коефициент, използван за определяне на частичен данъчен кредит, понятието „дълготрайни активи, използвани от данъчно задълженото лице в рамките на независимата му икономическа дейност“ не включва стоки, които лизинго- дател придобива с цел да ги предоставя по договор за лизинг, ако след изтичане на договора е прехвърлено правото на собственост върху стоки; и
– т. 9 – се въвежда дефиниция на понятието „териториалното море на Република България“.
9. Промени в приложенията към ППЗДДС
Промените от този вид са много на брой, но в повечето от тях с направените изменения в текстовете към приложения № 1, 8,9,13,19,20,27 и 29 се заличава забележката относно попълването на формуляра на машина и отпада изискването за поставяне на печат. Отпада изискването за печат и в приложения № 23 и 25. Освен това в приложения №1 текстовете на съответните раздели се привеждат в съответствие с промените в текстовете съответно на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС относно условията за задължителна регистрация; приложения № 2 към чл. 61, ал. 1, № 3 към чл. 61, ал. 2 и № 7 към чл. 60, ал. 5 се отменят; в приложение № 8 се правят промени, с които го привеждат в съответствие с измененията на разпоредбите на чл. 107, т. 4, б. „а“, „б“, „в“ и „г“ от ЗДДС относно дерегистрацията на юридическо лице или осигурителна каса.
За целите на новата разпоредба на чл. 111л от правилник във връзка със задължението за подаване на уведомление по електронен път чрез електронна услуга, предоставена от НАП, в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление, в ППЗДДС се създава ново приложение № 38 „Уведомление за вписване на промяна на обстоятелствата или заличаване от регистъра по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС“.
10. Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР)
Преходните и заключителни разпоредби на коментирания ПИДППЗДДС предвиждат реда за извършване на корекциите по чл. 79а от закона за стоки или недвижими имоти, налични към 1 януари 2017 г.; и реда за освобождаването от задължение за предоставяне на обезпечение от лицата по чл. 176в, ал. 14 от закона. В съответствие с § 28 от ПЗР корекциите по чл. 79а от закона за наличните към 1 януари 2017 г. стоки или недвижими имоти, за които при закупуването, вноса или придобиването на основание чл. 70 от закона не е ползван данъчен кредит, се извършват, като 5-годишният срок, съответно 20-годишният срок се брои, считано от годината на производството, закупуването, придобиването или вноса им.
До влизане в сила на § 14 и 27 от този правилник освобождаването от задължение за предоставяне на обезпечение от лицата по чл. 176в, ал. 14 от закона се извършва чрез подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление.
Лицата, подали декларация по ал. 2 и по § 40 от ПЗР на ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 97 от 2017 г.), се считат за вписани в регистъра по чл. 176в, ал. 15 от закона.
Датата на вписване в регистъра по чл. 176в, ал. 15 от закона на лицата по ал. 3 е датата на подаване на декларацията. Тези лица следва да попадат уведомление по образец – приложение № 38 по електронен път чрез електронна услуга, предоставена от НАП, в периода от 1 октомври до 31 декември 2018 г.
Промените са в сила от 13.07.2018 г. с изключение на тези в чл. 111к, 111л, 111м относно чл. 176в, ал. 15 от закона, част от регистър по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и приложение №38 към чл. 111л, които съгласно § 30 от ПЗР на ПИДППЗДДС влизат в сила от 14.10.2018 г. Съгласно § 29, ал. 1 от ПЗР на ПИДППЗДДС до влизане в сила на § 14 и 27 от правилника освобождаването от задължение за предоставяне на обезпечение от лицата по чл. 176в, ал. 14 от закона се извършва чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление.

Право на обезщетение и отпуск при бедствия

Как следва да се оформи отсъствието на работника, ако той не е могъл да стигне до предприятието поради настъпило бедствено положение? Дължи LL ли му се възнаграждение за този период? Има ли разлика в случая, когато той е можел да стигне до мястото си на работа, но е бил възпрепятстван, защото е участвал в дейности по предотвратяване на бедственото положение?

 

 

Работникът или служителят не може да полага труд, ако в резултат на бедствено положение няма възможност да стигне до мястото си на работа или трудовият процес там е прекъснат. Изхождайки от общия принцип, че рискът от невъзможността за предоставяне на работна сила се носи от работодателя, Кодексът на труда въвежда редица специални правила относно правните последици от бедствието на плоскостта на трудовото право.
Трудовото законодателство не съдържа собствена дефиниция за „бедствие“, а и такава едва ли е нужна. По смисъла на чл.2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) бедствие е „значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото“. Слабо вероятно е да възникне спор между страните относно бедствения характер на дадена ситуация, защото такива събития обикновено са широко известни. Все пак причините за неявяване на работа могат да се удостоверяват от кметството, общинския съвет или друг държавен орган (вж. чл.218, ал.4 от КТ относно обезщетението при бедствие). По този начин могат да се преодолеят възможни противоречия между страните по трудовия договор дали един проливен дъжд например е довел до бедствено положение или служителят е имал възможност да се яви на работа, но не го е сторил.
Когато бедственото положение е осуетило явяването на работа на работника или служителя, той няма да получи трудово възнаграждение за съответния ден/дни, тъй като не е полагал труд. Поради това законът предвижда заместващо го обезщетение в разпоредбата на чл.218 от КТ. То е в размер на 50 на сто от брутното трудово възнаграждение за времето, през което служителят е бил възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата за страната. Така се гарантира един „екзистенц-минимум“ за засегнатите лица. С цел да се стимулира гражданската активност е предвидено обезщетение в пълния размер на брутното трудово възнаграждение, ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие. Както причините за неявяване на работа, така и участието в спасителните работи, се установяват от компетентни държавни или общински органи. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи (чл.218, ал.3 от КТ).
Идеята за насърчаване на гражданската активност на работниците и служителите в общественозначими каузи намира проявление и в отпуска по чл.157, ал.1, т.7 от КТ (за времето на обучение и участие в доброволческите формирования за защита при бедствия). Съгласно чл.43, ал.1 от ЗЗБ за времето на обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях доброволецът се освобождава от работодателя или органа по назначаването за изпълнение на граждански, обществени и други задължения. За времето на участие в тези мероприятия лицето получава възнаграждение за сметка на републиканския бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет, като това време се признава за служебен или трудов стаж. Осигурителните вноски са изцяло за сметка на държавния бюджет.
Съгласно Наредбата за условията, реда за получаване и размерите на възнагражденията на доброволците за обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия на възнаграждение има право доброволец по смисъла на чл.39 от ЗЗБ, вписан в регистъра на доброволните формирования с персонален идентификационен номер, който участва в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари или извънредни ситуации и отстраняване на последствията от тях по силата на договор, сключен с кмета на общината.
Размерите на възнагражденията на доброволците се определят съобразно извършените дейности, както следва:
1. сто на сто от минималната часова работна заплата за страната – за обучение с продължителност до 80 часа на година, пропорционално на часовете на участие в обучението;
2. двеста на сто от минималната часова работна заплата за страната – за изпълнение на спасителни задачи за защита при бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях до 160 часа на година, пропорционално на отработените часове на участие в дейностите.
Следователно може да се приеме, че действащото законодателство познава два механизма за компенсиране на загубения доход от трудово възнаграждение, ако работникът или служителят не е полагал труд, защото е взел участие в спасителни работи при бедствие. В първата хипотеза е необходимо той да е бил възпрепятстван да се яви на работа и същевременно да е участвал в спасителните и възстановителни работи. Тогава работодателят му изплаща обезщетение по чл.218, ал.2 от КТ. Във втория случай е възможно бедствието само по себе си да не е пречка конкретният работник или служител да се яви на работа, но по силата на ЗЗБ и сключен договор за участие в доброволно формирование той временно преустановява работата си по трудовото правоотношение, за да се отдаде на изпълнението на гражданските си задължения. Тогава отсъствието от работа се оформя като неплатен отпуск, а компенсирането на загубения доход става с публични средства.

Осъвременяване на пенсиите. Примери

Осъвременяване на пенсиите – от 1 януари 2000 г. до 1 октомври 2008 г.
Кодексът за социално осигуряване (КСО) предвижда ежегодно осъвременяване на размерите на пенсиите. На основание чл.100 от КСО пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно, считано от 1 юли, с решение на Надзорния съвет на НОИ в зависимост от нарастването на осигурителния доход и индекса на потребителските цени през предходната година. Осъвременяването се извършва служебно, без да е необходимо подаването на заявление.
Осъвременяване на пенсиите е извършвано и до 2000 г. – по време на действието на Закона за пенсиите (отм.). Всички пенсии, отпуснати по Закона за пенсиите (ЗП) до 1 януари 2000 г. са преизчислени съгласно разпоредбите на КСО без да се променя индивидуалният коефициент, считано от 1 януари 2000 г., на основание §7 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КСО.
Преизчисляването на пенсиите от 1 януари 2000 г. се извършва като средномесечният осигурителен доход за страната за предходната 1999 година – 180,05 лв. се умножи с индивидуалния коефициент на лицето и с определен процент, който е в пряка зависимост от положения или признат (за инвалидните пенсии) осигурителен стаж. Когато преизчисленият размер на пенсията е под минималния, се приравнява към минималния размер за всеки вид, а ако преизчисляваният размер на получаваните една или няколко пенсии без добавките към тях надвишава ограничението съгласно §6 от ПЗР на КСО, т.нар. таван на пенсиите, то той се ограничава на този размер.
Това преизчисляване се извършва само ако това е по-благоприятно за пенсионера. В случаите, при които след преизчисляването съгласно КСО размерите на пенсиите са по-неблагоприятни, се запазват определените по ЗП (отм.)
действителни размери към 31 декември 1999 г. Това запазване на размера, изчислен по Закона за пенсиите, в някои случаи оказва влияние върху размера и към настоящия момент, тъй като за лицата с относително по-малко осигурителен стаж размерът, изчислен по логиката на Закона за пенсиите, е по-благоприятен от този, изчислен по КСО.
През периода от 1 януари 2000 г. до 1 октомври 2008 г. пенсиите са осъвременявани по чл.100 от КСО. Осъвременяването се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията, без изплащаните към нея добавки. Ако лицето получава повече от една пенсия с коефициента, приет с постановление на Министерски съвет, се осъвременява всяка пенсия поотделно. Кога- то осъвремененият размер е под новия минимален размер за съответния вид пенсия, се приравнява на него, а ако размерът на получаваните една или повече пенсии е над т.нар. таван на пенсиите, се ограничава съгласно разпоредбите на §6, ал.1 и 6 от ПЗР на КСО (без включените в §6, ал.3 и 5).
Преизчисляване на пенсиите за трудова дейност на основание §7а от ПЗР на КСО и §22з от ПЗР на КСО
Считано от 1 октомври 2008 г. пенсиите за трудова дейност са преизчислени съгласно §7а от преходните и заключителни разпоредби на КСО – ПЗР на КСО. Съгласно алинея първа на §7а от ПЗР на КСО пенсиите за трудова дейност се преизчисляват, като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2007 г. – 398,17 лв., след което размерът на пенсията се определя по общата формула за изчисляване размера на съответния вид пенсия.
На основание §7а, ал.2 от ПЗР на КСО това преизчисление се извършва само ако е по-благоприятно за лицето. В случаите, когато след преизчисляването размерът на пенсията е по-неблагоприятен, се запазва получаваният към 30 септември 2008 г. размер.
Със Закона за бюджета на ДОО за 2009 г. в ПЗР на КСО е създаден §23з, който влиза в сила от 1 април 2009 г., съгласно който отпуснатите с начална дата до 31 март 2009 г. пенсии за трудова дейност се преизчисляват, като тежестта на годините и месеците зачетен стаж се увеличава от 1 на сто на 1,1 на сто, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията.
Пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука (професионална болест), които са изчислени като пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се преизчисляват с процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и пропорционалната част от този процент за месеците стаж. Преизчисляването на пенсиите по §23з от ПЗР на КСО се извършва със средномесечния осигурителен доход за страната, с който е изчислен размерът на пенсията към 31 март 2009 г. Пенсиите, отпуснати по отменения Закон за пенсиите и преизчислени от 1 януари 2000 г. и от 1 октомври 2008 г. се преизчисляват с осигурителния доход за страната за 2007 г. – 398,17 лева.
През периода от 1 април 2009 г. до 1 юли 2017 г. пенсиите са осъвременявани на основание чл.100 от КСО.
Параграф 53 от ЗИДКСО (ДВ, бр.61—от 11.08.2015 г.). Осъвременяване на пенсиите, считано от 1 юли 2017 г.
На основание §53, ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО/ 2015 г. от 2017 г. до годината, в която процентът по чл.70, ал.1 от КСО (тежестта на осигурителния стаж във формулата за изчисляване размера на пенсията за трудова дейност) достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл.100 от КСО.
На основание §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/ 2015 г. пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл.70, ал.1 от КСО достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията със съответния процент по чл.70, ал.1, изречение второ.
С чл.11 от Закона за бюджета на ДОО за 2017 г. определеният процент по чл.70, ал.1 от КСО е 1,126 на сто. При изчисляване размера на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати
с начална дата до 31 декември 2016 г., с този коефициент се умножава всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците.
Преизчисляването на пенсиите на основание §53, ал.2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване – ПЗР на ЗИДКСО, считано от 1 юли 2017 г., за разлика от осъвременяването им по чл.100 от КСО, не представлява увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент, а се изразява в ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията с по-висок процент за годините и месеците зачетен осигурителен стаж, върху които след това автоматично се начисляват всички други извършени осъвременявания и преизчислявания на пенсиите до 1 юли 2017 г.
Сравнен с процента по чл.70, ал.1 от КСО до 1 юли 2017 г. – 1,1, новият процент – 1,126, увеличава тежестта на осигурителния стаж при определяне размера на пенсиите за трудова дейност. Увеличението от 2,4% представлява процентът, с който се увеличава тежестта на осигурителния стаж (1,126 : 1,1).
Считано от 1 юли 2017 г. бяха осъвременени всички пенсии, а пенсиите, свързани с трудовата дейност, бяха осъвременени по посочения начин. В някои случаи реалният процент на увеличение размера на пенсията за трудова дейност е под 2,4%, а има и случаи, когато поради факта, че след преизчислението по новата формула се получава размер, по-нисък от получавания, се запазва получаваният към 30 юни 2017 г. размер. Такива случаи са и тези, които към 1 януари 2000 г. са на „запазен“ по Закона за пенсиите размер.
Пример за осъвременяване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1 юли 2017 г.
На жена, родена на 10 октомври 1952 г., е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 12 юни 2013 г.
Размерът на пенсията (РП) на лицето е изчислен от следните данни:
1. Осигурителен стаж от трета категория труд – 34 години, 8 месеца и 22 дни.
2. Индивидуален коефициент – 1,399.
3. Средномесечен осигурителен доход за периода от 1 юни 2012 г. до 31 май 2013 г. – 631,35 лева.
4. Доход за изчисляване размера на пенсията – 631,35 х 1,399 = 883,26 лв.
5. Проценти осигурителен стаж – 34 години, 8 месеца х 1,1% = 38,13%.
6. Размерът на пенсията към датата на отпускане е:
РП = 883,26 лв. х 38,13% = 336,79 лв.
Впоследствие пенсията на жената е осъвременявана на основание чл.100 от КСО, както следва:
• считано от 1 юли 2014 г. с коефициент 1,027 – размер 345,88 лева;
• считано от 1 юли 2015 г. с коефициент 1,019 – размер 352,45 лева;
• считано от 1 юли 2016 г. с коефициент 1,026 – размер 361,61 лева.
Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, осъвременен на основание §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015г., считано от 1 юли 2017 г., е изчислен така:
1. Осигурителен стаж от трета категория труд – 34 години, 8 месеца и 22 дни.
2. Индивидуален коефициент – 1,399.
3. Средномесечен осигурителен доход – 631,35 лева.
4. Доход за изчисляване размера на пенсията – 631,35 х 1,399 = 883,26 лв.
5. Проценти осигурителен стаж – 34 години и 8 месеца х 1,126% = 39,04%.
6. Размерът на пенсията е:
РП = 883,26 лв. х 39,04% = 344,82 лв.
Така определеният размер на личната пенсия е актуализиран, както следва:
1. съгласно чл.100 от КСО/2014 г. е осъвременен с коефициент 1,027:
344,82 лв. х 1,027 = 354,13 лв.
2. съгласно чл.100 от КСО/2015 г. е осъвременен с коефициент 1,019:
354,13 лв. х 1,019 = 360,86 лв.
3. съгласно чл.100 от КСО/2016 г. е осъвременен с коефициент 1,026:
360,86 лв. х 1,026 = 370,24 лв.
Размерът на пенсията, считано от 1 юли 2017 г., е 370,24 лв.
Осъвременяване на пенсиите,считано от 1 юли 2018 г. Параграф 53, алинея 3 от ПЗР на ЗИДКСО
С §3, т.35 от ЗБДОО за 2018 г. са направени изменения и допълнения на §53 от ПЗР на ЗИДКСО. Алинея втора е изменена и допълнена,
а именно: „Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл.70, ал.1 от КСО достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията със съответния процент по чл.70, ал.1, изречение четвърто“. „Преизчисленият размер се определя без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което се осъвременява, преизчислява и индексира, съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията“.
С чл.11 от Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. определеният процент по чл.70, ал.1 от КСО е 1,169 на сто. При изчисляване размера на пенсиите, свързани с трудовата дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2017 г., с този коефициент се умножава всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците.
В случаите, когато размерът на пенсията към 30 юни 2018 г. е определен въз основа на осигурителния доход при отпускането, осъвременяването от 1 юли 2018 г. се извършва с този доход. След определяне на размера с новата, по-висока тежест (1,169 на сто) на годините и месеците зачетен осигурителен стаж, същият се осъвременява, преизчислява и индексира, съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията.
За пенсиите, които са отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 г., се прилага разпоредбата на §7а от ПЗР на КСО и те се преизчисляват с осигурителен доход 398,17 лв. Определя се размерът на пенсията с този осигурителен доход и новата, по-висока тежест на годините и месеците зачетен осигурителен стаж, и този размер се осъвременява, преизчислява и индексира, съобразно нормативната уредба, действаща след 1 октомври 2008 г. Това е в сила и за пенсиите, отпуснати до 1 януари 2000 г. по Закона за пенсиите (отм.).
За гарантиране на увеличение на всички пенсии е създадена и нова алинея 3 на §53 от ПЗР на ЗИДКСО, съгласно която в случаите, кога- то преизчисленият размер на пенсията е по- нисък от размера й преди преизчисляването, увеличен с процента по чл.70, ал.1 от КСО, изречение трето, пенсията се определя в по-високия размер. Това означава, че всички пенсии за трудова дейност, независимо от размера, получен след преизчислението по §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО, получават увеличение от 1 юли 2018 г. поне с 3,8 на сто.
Пример за осъвременяване на пенсия за осигурителен стаж и възраст,считано от 1 юли 2018 г.
Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицето от горния пример – жена, родена на 10 октомври 1952 г., осъвременен на основание §53, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/ 2015 г. и/или ПМС №106 от 22.06.2018 г. се изчислява така:
1. Осигурителен стаж от трета категория труд – 34 години, 8 месеца и 22 дни.
2. Индивидуален коефициент – 1,399.
3. Средномесечен осигурителен доход за периода от 1 юни 2012 г. до 31 май 2013 г. – 631,35 лева.
4. Доход за изчисляване размера на пенсията – 631,35 х 1,399 = 883,26 лв.
5. Проценти осигурителен стаж – 34 години и 8 месеца х 1,169% = 40,53%.
6. Размерът на пенсията е:
РП = 883,26 лв. х 40,53% = 357,99 лв.
Така определеният размер на личната пенсия е актуализиран, както следва:
1. съгласно чл.100 от КСО/2014 г. е осъвременен с коефициент 1,027:
357,99 лв. х 1,027 = 367,66 лв.
2. съгласно чл.100 от КСО/2015 г. е осъвременен с коефициент 1,019:
367,66 лв. х 1,019 = 374,65 лв.
3. съгласно чл.100 от КСО/2016 г. е осъвременен с коефициент 1,026:
374,65 лв. х 1,026 = 384,39 лв.
Размерът на пенсията, считано от 1 юли 2018 г., осъвременен на основание §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., е 384,39 лв.
Размерът на пенсията, изчислен съгласно §53, ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., се определя, като получаваният към 30 юни 2018 г. се увеличава с 3,8%, както следва:
370,24 лв. х 1,038 = 384,31 лв.
Към 1 юли 2018 г. се изплаща по-благоприятният от двата размера – 384,39 лв.
Пример за осъвременяване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 1 юли 2018 г.
На мъж, роден на 10 октомври 1952 г., е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 22 април 2015 г., въз основа на експертно решение с процент загубена работоспособност/вид и степен на увреждане 68 на сто и дата на инвалидизиране 22 април 2015 г. Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на това лице, осъвременен на основание §53, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/ 2015 г. и/или ПМС №106 от 22.06.2018 г. е изчислен така:
1. Осигурителен стаж до датата на инва- лидизиране – 25 години и 4 дни.
2. Индивидуален коефициент – 0,805.
3. Средномесечен осигурителен доход за периода от 1 април 2014 г. до 31 март 2015 г. – 693,65 лева.
4. Доход за изчисляване размера на пенсията – 693,65 х 0,805 = 558,39 лв.
5. Проценти изработен осигурителен стаж – 25 години и 0 месеца х 1,169% = 29,23%.
6. Проценти признат осигурителен стаж (период от датата на инвалидизиране до датата на навършване на пенсионна възраст) – 1 година и 5 месеца х 1,169% = 1,66%.
7. Проценти признат осигурителен стаж в зависимост от процента намалена работоспособност 1,66% х 0,5 = 0,83%.
8. Общ процент – 29,23% + 0,83% = 30,06%.
9. Размерът на пенсията е:
РП = 558,39 лв. х 30,06% = 167,85 лв.
Така определеният размер на личната пенсия е актуализиран, както следва:
Съгласно чл.100 от КСО/2016 г. е осъвременен с коефициент 1,026:
167.85 лв. х 1,026 = 172,21 лв.
Размерът на пенсията, считано от 1 юли 2018 г., осъвременен на основание §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., e 172,21 лв.
Размерът на пенсията, изчислен съгласно §53, ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., се определя, като получаваният към 30 юни 2018 г. – 165,85 лв. се увеличава с 3,8%, както следва:
165.85 лв. х 1,038 = 172,15 лв.
Към 1 юли 2018 г. се изплаща по-благоприятният от двата размера – 172,21 лв.